не влизат в никоя сводка
никой
няма да преброи телата
Георги Господинов, „Какво правят животните по време на война“
„Ако имаме ум или кураж, значи сме благословени и призвани… да докажем мощта на талантите си срещу най-силните противници на любовта, които можем да намерим.“
Джулиан Асандж
3 януари 2007 г. Някъде в Ирак.
%%% командирът на последната кола от конвой „Ехо“ е застрелял две камили и е стрелял по няколко бездомни кучета. Камилите и бездомните кучета не са били враждебно настроени към конвоя. %%% камилите за свое собствено забавление. Свидетел в колата заявява, че и двете камили са били убити и поне три от бездомните кучета са били убити от . (…)
Иракската полиция и иракската армия в района също са информирани за инцидента и че предприемаме действия да се реваншираме за този инцидент. Собствениците на камилите бяха изненадани да видят морските пехотинци. Мислеха си, че са направили нещо лошо, защото са позволили на камилите си да вървят твърде близо до пътя.
Тази нехайна стрелба по камили и кучета е категоризирана като „неутрален“ инцидент, тъй като, разбира се, животните не са нито враг, нито приятел в конфликта. Животните са невинни косвени жертви на предвожданите от САЩ войни, които те не разбират и никога не са искали. Въпреки това не се считат за „цивилни“ и не влизат в никое официално преброяване на смъртните случаи (както доказва „Уикилийкс“, много от човешките жертви също не фигурират в тези приблизителни оценки). Цяло чудо е, че смъртта им е отразена въобще, макар и само за вътрешна употреба на военните – докато смелите действия на разобличителката Челси (тогава Брадли) Манинг и „Уикилийкс“ не разкриват пред света истинската цена и ежедневните реалности на войните в Афганистан и Ирак много по-изчерпателно и честно, отколкото би могъл да го направи който и да е кореспондент, прикрепен към армията.
Защо Асандж е заплашен със 175 години затвор
През 2010 г. организацията на Джулиан Асандж публикува близо половин милион доклади, изнесени от редник Манинг. Сайтът е с функция за търсене и тези „военни досиета“ предоставят много храна за научен анализ, както и за бегли погледи като моите тук към един кошмарен свят, който, да се надяваме, повечето от нас и нашите компаньони животни никога няма да преживеят, но за който нашите данъци или мълчание са допринесли. Това е война почти в реално време, война, на която все още можем да повлияем като граждани на демократични страни, за разлика от лустросаната история, към която прехвърчат мислите ни, разглеждайки величествени паметници като мемориала „Животните през войната“ в Лондон (на заглавните снимки, заснети малко преди „Уикилийкс“ да се прочуе). И докато този мемориал е посветен само на животните, които са „служили и умирали наред с британските и съюзническите сили“, документите от Афганистан и Ирак споменават многобройни същества, които не са били „съюзени“ с британците или американците и въпреки това те също „не са имали избор“.
За публикуването на военните досиета и на цяла съкровищница от дипломатически грами (също изнесени от Манинг), Джулиан Асандж печели най-високите отличия за журналистика. Срещу никого обаче не са повдигнати обвинения за разкритите военни престъпления, дори и срещу войниците, които се смеят, докато овършават цивилни, ранен човек и неговите спасители от хеликоптер „Апачи“: добилото печална известност видео „Косвено убийство“, което оставя белег в душата на всеки зрител. Вместо това правителствата наказват вестоносеца и се опитват да убедят електоратите си, че той по някакъв начин си го заслужава, обрисувайки го като изнасилвач и безразсъден хакер с налудна мания за величие. Асандж в момента изнемогва в строго охранявания затвор „Белмарш“ и го грози опасността да попадне в щатска тъмница за 175 години, след като бе изоставен от собствената си страна Австралия и тормозен почти десетилетие от цели четири демократични държави – докато неговите „съучастници“ от масмедиите през 2010 г. са свободни да сърбат питиета по коктейли, чудейки се как да не кривнат от правата линия, за да не бъдат следващите.
Хората, поне в света на социалните медии, обичат да повтарят неверни твърдения (напр. „Той никога не е публикувал нищо критично към Русия! Заговорничил е с Русия, за да изберат Тръмп!“), но истината е, че „Уикилийкс“ помещава големи бази данни от 100% автентични документи с често пъти глобално значение и никоя страна не се чувства в безопасност от такава заплаха за тайните ѝ. Почти всеки активист, журналист и историк може да открие там полезна информация, макар и фактът, че сайтът е предимно на английски език, да налага някои практически и културни ограничения върху обхвата на материала.
Както става ясно от инцидента с камилите и кучетата по-горе, има дори неща за животните – особено съдбата на животните в раздираните от конфликти Афганистан и Ирак, но също така поне няколко документа, които засягат отношението, на което държавата на националната сигурност подлага защитниците на околната среда и на правата на животните в безрадостния свят след 11 септември. Живеем във време, в което на гражданското неподчинение се лепва етикетът „екстремизъм“, а да заснемеш жестокости към животните в кланица или да работиш под прикритие във ферма е обявено за престъпление в някои американски щати, като и Канада се гласи да ги последва (за щастие, на другите места тези закони са блокирани, бидейки в нарушение на американската конституция). Онези, които изповядват егалитаристки или екологични идеали и са готови да се борят за тях, са новите терористи.
В същото време самата разследваща журналистика бива криминализирана. Държавният секретар на САЩ и бивш директор на ЦРУ Майк Помпео, познат с хвалбата си „лъгахме, мамихме, крадяхме“ пред смееща се и ръкопляскаща университетска аудитория, нарича „Уикилийкс“ „недържавна враждебна разузнавателна служба, често подстрекавана от държавни участници като Русия“. За публикациите от 2010 г. Асандж е обвинен по 17 точки от Закона за шпионажа, както и за опита му да помогне на Манинг да прикрие следите си, когато сваля материала, до който легално е имала достъп. Нещо, което е дълг на всеки журналист, работещ с източник. Той е обвинен в нарушение на американски закони, въпреки че е австралийски гражданин, работещ от Европа.
Атаката срещу Джулиан Асандж не е единствено атака лично срещу него. Тя е атака срещу свободата на печата, върховенството на закона и правото да си несъгласен и да съобщаваш на другите факти, показващи защо си несъгласен. Такъв развой на събитията тихо тласка всички ни към една реалност на изфабрикувания консенсус, която би впечатлила дори Джордж Оруел. Като такава, това е атака срещу самата ни способност да се борим за каузите, които са ни скъпи – да постигаме истинска промяна.
Без прозрачност за правителствата и корпорациите, нашите битки ще бъдат манипулирани и в крайна сметка изгубени. Ако са заплашени от отмъщение и измъчване, което бе опитът на Асандж и на други, ще има по-малко дисиденти, дръзващи да разчовъркат най-високите етажи на властта (като разузнавателните агенции и военно-промишления комплекс). Тази власт ще се укрепи, ще се раздуе и някогашната конституционна демокрация може да се подхлъзне към тиранията. Дори във Великобритания. Дори в ЕС. Колко жалко би било това за посттоталитарните държави, които възлагаха надеждите си на Западна Европа, като България. „От 35-о място в световния индекс за свобода на печата на RSF през 2006 г., България вече е на 111-о място, най-ниското класиране от всички страни-членки на ЕС” – казва „Репортери без граници“ по-рано този месец. Българската управляваща клика вероятно чака правилните сигнали, за да започне да затваря журналистите, които непрекъснато се опитва да сплашва.
При написването на този текст целта ми беше да покажа, че онези, които искат да направят света по-добро място за животните, трябва да се обединят и да защитят Асандж срещу екстрадицията в САЩ, в този период на най-сериозна опасност за неговите живот и свобода. Не защото той се явява някакъв вид защитник на животните; въпросът е фундаментален и той го описва кратко и ясно:
Ние не сме такъв тип активисти. Ние сме активисти за свободна преса. Не става дума за спасяване на китовете. Става дума да дадем на хората информацията, от която се нуждаят, за да подкрепят лова на китове или да не подкрепят лова на китове. Защо? Това е суровата съставка, необходима за изграждането на справедливо и цивилизовано общество. И без нея просто плаваш в тъмното.
(в 23-ата минута)
(Забележка: Поне някои от въпросите в горното интервю са били спуснати от Държавния департамент на Хилари Клинтън.)
Коментарът следва публикацията на дипломатически грами в началото на 2011 г., които показват, че Япония е извивала ръцете на правителството на САЩ, за да отнеме то данъчния статут на НПО-то Sea Shepherd („Морски пастир“), наричано от Япония „екологични пирати“, и тогава тя щяла да се съгласи на компромис и да намали квотите си за лов на китове.
Войните на САЩ и съюзниците им в Близкия изток са унищожителни и за животните
Войната в Афганистан започва през 2001 г. малко след терористичните атаки от 11 септември и краят ѝ все още не се вижда, както става ясно от наскоро получени от в-к „Вашингтон Пост“ документи. От нея тръгват глобалната „война срещу терора“ и потъпкването на гражданските свободи, което ни е повело в много мрачна посока. Ужасяващите събития от 11 септември предизвикват съчувствие към Америка по цял свят, включително от страна на мюсюлманите, но убийствената траектория, по която поема САЩ след трагедията, променя възприятията на мнозина. „Ако бяхме имали куража да бъдем уязвими, да се уповаваме на тая емпатия“, разсъждава журналистът Крис Хеджис след смъртта на Осама бин Ладен, „днес щяхме да живеем в много по-голяма безопасност и сигурност“.
Войната в Ирак е поведена през 2003 г. от САЩ и няколко васални държави. Тя не е одобрена от Обединените нации, тоест е нелегална (трябва да спомена, че се ползва с одобрението на България, тогава непостоянна членка на Съвета за сигурност на ООН; България е сервилен съюзник на Щатите и в двете войни). Основава се на лъжи, забъркани от политиците и огласявани от медиите, че Саддам Хюсеин имал оръжия за масово поразяване и че бил някак си свързан с „Ал Кайда“, сиреч отговорен за 11 септември. Много от нас навремето знаеха, че скритите доказателства означават липса на доказателства, но истината не е от значение: Буш и Блеър са решени да тръгнат на война и го правят. Иракският диктатор пада; ала представата, че страната е станала безопасна и демократична се подкопава от продължаващото присъствие на американски войници и честите репортажи за терористични нападения в Багдад. Стотици хиляди хора загиват. Много са подложени на изтезания от иракските сили, сътрудничещи на САЩ.
Ами животните? На планета, където различните от хора видове са по подразбиране подчинени на един-единствен доминантен примат, склонен към стадно мислене, когато този примат тръгне на война, на „най-външните“ външногрупови елементи – ония, които са родени в различни тела – може да се паднат само най-лошите карти. Животни, чийто живот е бил евтин още в мирно време, във военно ще страдат от дори по-жесток глад и липса на грижи, ще бъдат масово избивани за борба с болести, предотвратими чрез ваксинация (1), ще се превърнат в мишени за неудовлетворени или садистични мъже, ще бъдат разделяни от семействата и приятелите си, ще умират, ще се нараняват или ще заболеят от посттравматично стресово разстройство (2) в резултат на експлозиите около тях и даже ще бъдат превръщани в неволни оръжия, както сочат докладите, според които афганистански и иракски бунтовници са правили импровизирани експлозивни устройства (IED), ползвайки магарета, камили и кучета.
От магарето не беше останало почти нищо.
IED-тата невинаги са били истински. В някои случаи кучетата са били убивани, за да се погоди мръсен номер на американците:
Екип „Продиджи“ е реагирал на ФАЛШИВО IED със -%%% с екипаж (%%%). Докато са патрулирали -%%% са открили фалшиво IED по маршр. %%%. Фалшивото IED се състояло от две мъртви кучета, вързани заедно с жица и поставени върху купчина прясна пръст. От купчината пръст стърчала червена прежда и изглеждала, сякаш влиза в ануса на кучетата.
Атака, осъществена от силите на САЩ в Афганистан на 4 октомври 2007 г. (когато много НПО-та навярно са празнували Световния ден за защита на животните), бива класифицирана като „инцидент, който може да генерира отрицателно отразяване в медиите“ и при трима убити цивилни, включително дете, още трима ранени и петнайсет ранени или убити бойци – плюс няколко мъртви животни – не е трудно да се разбере защо:
BDA [оценка на щетите от битката] е както следва:
12x US WIA [12 американци ранени при акцията] (3 RTD BAF [3 върнати към задълженията им като резерви], 3 at CSH in BAF [3 в полева болница като резерви], 6 се лекуват в Orgun–E.)
3x LN WIA [3 местни граждани ранени при акцията] (2x пуснати, 1x се лекува във FOB [предна оперативна база] Salerno.)
1x LN [местна гражданка] дете от женски пол KIA [убито при акцията].
1x LN [местна гражданка] жена, възрастна KIA [убитa при акцията].
4x LN мъже, възрастни KIA [убити при акцията] (за 1x се вярва, че е затворник/заложник.)
1x убито магаре.
1x убито куче.
Няколко убити пилета.
1x унищожен склад за муниции.
Няколко RPG [ръчни противотанкови гранатомети] унищожени.
1x укрепление унищожено.
1x M-4 с PEQ-2A и ACOG [автомат с лазерен мерник и телескопичен мерник] взет обратно.
1x мотоциклет повреден.
Понякога за насилието срещу животните не се докладва като за инцидент, а се споменава между другото; тук нашият „приятел“ е зает да си стреля по кучета, когато става обект на „вражески огън“:
ПАТРУЛЪТ Е СТРЕЛЯЛ ПО НЯКАКВИ КУЧЕТА, КОГАТО ОТ ПАЛМОВА ГОРИЧКА ЗАПАДНО ОТ МЯСТОТО ИДВАТ НЯКОЛКО ИЗСТРЕЛА ОТ SAF [МАЛКИ ОРЪЖИЯ].
През 2008-ма, години след свалянето на правителството на Саддам, и след обесването на диктатора, не всичко е тихо на близкоизточния фронт. Истинска камилска касапница се разиграва в пустинята заедно с убийства и отвличания на хора, дело на терористична група:
Група, свързана с AQI [„Aл-Кайда в Ирак“] е нападнала стадо кози/камили в югоизточната пустиня на %%%-Kut, убивайки 150x камили и отвличайки 2x %%% които са работели за . -%%%. Тези терористи са от -%%% племе от Балад %%% в Дияла. Същата тази група е убила 7x от %%% семейство и има други криминални прояви. \012\012Ref. %%% under May %%%
Животните обаче не са само жертви на войната. Макар и традиционните историци да избягват да говорят за това, те също са участници, които влияят на хода на събитията – било активно, както в случая на обучените военни кучета, било пък (дали?) случайно:
В 091900C ФЕВ %%%, БЛИЗО ДО FOB [ПРЕДНА ОПЕРАТИВНА БАЗА] %%%, В ПРОВИНЦИЯ ДИЯЛА,-%%% ПО ВРЕМЕ НА СНАЙПЕРИСТКА ОПЕРАЦИЯ TWIN EAGLES СА СЕ ПРОВАЛИЛИ ЗАРАДИ КУЧЕТА В РАЙОНА. СНАЙПЕРИСТИТЕ ТОГАВА СА ПРЕКРАТИЛИ ОПЕРАЦИЯТА И СА СЕ ПРЕМЕСТИЛИ НА ДРУГО МЯСТО.
Стига да е изгодно за армията, тя няма да отрече, че животните са индивиди, способни да действат по собствено желание, особено когато идеята е да бъдат обрисувани като нещо различно от случайни свидетели и да се оправдае нанесената им вреда. Това обяснява защо понякога военният евфемизъм „to engage” („откривам стрелба по“, букв. „ангажирам“) се употребява във връзка с кучета или магарета, сякаш има някакво признание, че животните могат да бъдат „ангажирани“, накарани да отговорят, да изиграят роля като противници във войната.
-%%% ДОКЛАДВА, ЧЕ IP [ИРАКСКАТА ПОЛИЦИЯ] ВЪВ ФАЛУДЖА Е СТРЕЛЯЛА ПО БЕЗДОМНИ КУЧЕТА–%%% докладва, че в 171600C ОКТ %%%, IP във Фалуджа engaged [е открила стрелба по] група бездомни кучета в района с неизвестно количество %%%.62mm изстрели IVO ( %%%), във Фалуджа, докато е извършвала операции по сигурността в %%% управлението на полицейския район. //%%% докладва, че (%%%) изстрели са преминали над главите им и са ударили около FOB ж.п. гара, без ефект.
***
A Coy 2 RIFLES [пехотинец от британската армия] докладва, че докато е извършвал/а NFO патрулна обиколка, FF е забелязал/а 1 x магаре, подкарвано от LN [местни граждани] младежи към части на ANA [афганистанската национална армия]. Поради факта, че магарето е било тежко натоварено и устните предупреждения, последвани от 1 x мини-сигнална ракета не са успели да спрат магарето, FF е преценил/а, че магарето може да е VBIED [импровизирано експлозивно устройство, носено от превозно средство] и engaged [открил/а стрелба по] магарето с 3-4 залпа от 5,56mm изстрели, в резултат на което магарето е спряло. Местните младежи са избягали от мястото на действието. Раненото магаре е било прибрано от улицата от LNs [местни граждани] и собственикът на магарето впоследствие се е обърнал към FOB [предната оперативна база] и е говорил с командира на охраната чрез преводач. MSST са били информирани и се занимават с евентуални искове. Собственикът е обсъдил с MSST коректната процедура за компенсация и ще присъства на шурата [събранието] за компенсациите, когато дойде времето.
ДОБАВКА 2050D*
Не е потвърдено, че магарето е било VBIED.
Но западняците невинаги са били разрушителна сила. От време на време са правили добри неща, дори и за животните, както показва този доклад от „Афганистанските досиета“:
Проведе се Medcap [програма за медицинска цивилна акция] в село Оалех-йе-муса-паеин и мисия за HA [хуманитарна подкрепа]. 385 жени и 130 мъже бяха лекувани. На 106 крави, 354 кози и овце и 2 кучета беше предоставена ветеринарна грижа. 100% от жените и момичетата минаха през медицински преглед и 85% от мъжете и момчетата. Бяха раздадени хуманитарни артикули на хората от селото.
“Виждаш най-лошото от човечеството, но в други моменти виждаш по нещо от най-доброто“ – казва Челси Манинг за опита си в Ирак и с американската, и с другата страна (@11:45). Манинг, трансжена, прекарва седем години в затвора затова, че е изобличила военни престъпления, като често е държана в условия, определени от ООН като жестоко, безчовечно или унизително наказание (за изтезаване няма как да се говори официално, защото Пентагонът отказва да разреши на Специалния докладчик да се срещне с Манинг насаме), освободена е предсрочно от президента Обама в края на мандата му (администрацията на Обама, трябва да се отбележи, повдига обвинения по Закона за шпионажа срещу повече разобличители, отколкото всички предишни президенти на САЩ, взети заедно), а днес отново е зад решетките и глобявана по $1000 на ден просто защото отказва да свидетелства срещу „Уикилийкс“ пред тайно голямо жури.
С войната в Близкия изток често идва и смяна на режима. Как това влияе на живота на животните като индивиди е интересен въпрос, отделно от кръвопролитията на първоначалния въоръжен конфликт. Пример за това е Багдадската зоологическа градина и тази грама на Държавния департамент от 21 февруари 2008 г. обхваща всичко – и доброто, и лошото. Иракски ветеринари на обучение по здраве и благосъстояние на животните на запад. Финансиране и дарения. Мечки, чиято травма е лекувана с алкохол, което според слуховете довело до пристрастяване. Живи риби, на които самите тела са превръщат в артистично средство за патриотично настроени хора и за които едно ново правителство може да означава нова хирургическа операция. И може би най-очевидният и прозаичен факт – животните, някога собственост на Саддам Хюсеин и синовете му, все още са собственост и може би не ги интересува много, че са били „върнати на народа“.
Амин каза, че персоналът на Багдадския зоопарк с особено удоволствие връща на народа екзотичните животни – бивше притежание на Саддам Хюсеин и семейството му. Глезеният гепард на Удай сега е достатъчно питомен, че да бъде гален от посетителите. Два от трите лъва на Саддам родиха миналата година по три лъвчета всеки; сега зоопаркът излага девет лъва. В колекцията на зоопарка влиза и бившият жребец на Саддам – Ал Абор, „най-прочутият кон в Ирак“ според Муса. Саддам Хюсеин е яздил Ал Абор на безброй паради и публични церемонии. (…)
За Багдадския зоопарк са характерни и някои примитивни практики, включително ежедневното клане на две магарета за храна на лъвовете, както и някои модерни щрихи като екзотични риби с образа на иракското знаме, лазерно гравиран за постоянно в перките им. (ЗАБЕЛЕЖКА: Тези риби развяват старото иракско знаме. Персоналът на зоопарка не можа да предвиди дали ще ги подложат на лазерна операция за промяна на тези вече забранени, плаващи флагове. КРАЙ НА ЗАБЕЛЕЖКАТА.) За да облекчат травмата от преместването на кафявите мечки от Саддам Хюсеин към зоопарка, служителите, говори се, ги наливали с обилни количества арак; посетителите повтаряха слуховете, че раздърпаните мечоци продължават да поглъщат тази силна напитка. (…)
За да съдействат за отстраняването на тези липси, представители на ITAO [Служба за подпомагане на прехода в Ирак] полагат усилия да организират учебно пътуване за някои от ветеринарните лекари в зоопарка до Честърския зоопарк в Англия, където те биха се обучили под ръководството на ментори. Също така местният EPRT [вграден екип за провинциално преустройство] осигури на зоопарка компютри и високоскоростна интернет връзка с преподаватели от Щатския университет на Северна Каролина, които използват връзката за обучение на ветеринарите от зоопарка. Няколко частни компании и неправителствени организации в САЩ са предоставили на зоопарка финансова и предметна подкрепа.
Животните, терористите и екотерористите
Не са само материалите от Манинг, благодарение на които си даваме сметка за тежкото положение на животните в сянката на безобразията, извършвани спрямо хора през „войната срещу терора“. Например папагали и прасета се явяват в тази откачена лекция за техниките за мъчения (най-често на арестувани мюсюлмани, откъдето идва идеята за свинската кръв), държана от д-р Лари Форнес от Американската военна академия и изнесена от разобличителя „Перитон“:
Това грешно предположение е, че ако действаш според изфабрикуваните сведения, подадени от затворника и после откриеш, че не са верни, то тогава затворникът няма да си плати, задето е излъгал. Преди да искаш от затворника информация, ти му или ѝ казваш, че ако излъже, ще измъчваш затворника, семейството, приятелите, папагала, когото и да е. И после го правиш. (…)
Техниката ми за разпит е доста проста. Следвам примера на генерал Пършинг и заповядвам да заколят прасе близо до затворника. Кръвта на животното се стича свободно към краката на затворника. Той веднага ще си вдигне коленете, за да не влезе в контакт с нея. Аз пълня спринцовка със свинската кръв и заплашвам, че ще го инжектирам в ръката. Затворникът ще проговори – и то бързо.
Справедливо? Зависи от гледната точка. Ефективно? Изключително.
Това за папагала звучи като шега, но всъщност убийството на домашните любимци на неудобните хора е добре познат метод за сплашване, защото законите го позволяват в много по-голяма степен, отколкото измъчването на тяхното човешко семейство. Подобно е на онези ситуации на домашно насилие, при които насилникът заплашва да нарани кучето или котката, или заека, за да си осигури подчинението на жертвата. Само дето в този случай насилникът не е някой селяндур по потник – а държавата.
От Перитон „изтича и основният наръчник на Гуантанамо Бей Стандартна оперативна процедура на лагер „Делта“ (2004)“, глава 26 от който касае употребата на военни работни кучета (MWD) по онова време. Основна функция на кучетата е била „психологическото възпиране“:
MWD ще върви по „главната улица“ в лагер „Делта“ по време на смяната, за да демонстрира физическо присъствие пред задържаните.
Кучетата със сигурност не са искали да служат като заплаха за затворниците в Гитмо. Подробности за методите на обучение не са дадени в наръчника, но като цяло изглежда, че кучетата са водели доста скучен, дори може да се каже роботизиран военен живот – може би типичен за живота на всички техни събратя в армията, системата на затворите и полицията:
По време на работа никой не трябва да храни или да му се позволи да се сприятелява с MWD. (…)
Всякакво тичане и/или игра са абсолютно забранени във или в близост до зоната на кучкарника. (…)
Само на водача на кучето се разрешава да работи с назначеното му куче. (…)
Първият човек, който забележи отвързано куче, следва да извика: ОТВЪРЗАНО КУЧЕ! (…)
„MWD-та са били редовно използвани в Гуантанамо, а WMD-та [оръжия за масово поразяване] така и не се намериха в Ирак“ – пишат Д. Матюс и Дж. Асандж, когато публикуват тайния наръчник през 2007 г.
През 2008 г. Уил Потър от Green is the New Red [„Зеленото е новото червено“] изглежда отнема първенството на „Уикилийкс“, помествайки на сайта си една седмица преди тях изтекла PowerPoint презентация от Държавния департамент, която според подалия сигнала „разкрива, че правителството информира корпорациите за активистите за права на животните и предлага „контрамерки“ за защита на корпоративните печалби“. „Уикилийкс“ действат малко необичайно и също решават да публикуват документа, като признават, че не са първите, които го оповестяват или споменават.
Доклад за оценка на заплахата, написан от фирма „Хелиос Глобал“ за Департамента за вътрешна сигурност през 2008 г. и озаглавен „Екотероризмът: борци за околната среда и правата на животните в Съединените щати“, бива публикуван от „Уикилийкс“ на 1 февруари 2009 г. Документът, който нееднократно приравнява причиняването на неудобства и на икономически щети с „терор“ (като в същото време признава, че броят на активистите, проповядващи физическо насилие, е много малък), описва опасната и чудата идеология на „екотерористите“: „вярване, че всички форми на живот във вселената са еднакво ценни и имат право да живеят и процъфтяват… Всички тези вярвания са в рязък контраст с представата за индивидуализма, която се поощрява от западната култура“.
Когато мейнстрийм организации като HSUS виждат имената си в доклада, правителството е принудено да реагира. В писмо с дата 8 април 2009 г. FEMA – Федералната агенция за извънредни ситуации към Департамента за вътрешна сигурност – пише, че „Хуманното общество на Съединените щати и Фондът за животните са неуместно описани като имащи „известни или възможни връзки с екотероризма“ и като „известни със или подозирани във финансови връзки с индивиди и групи, свързани с екотероризма““. Департаментът за вътрешна сигурност се опитва да се дистанцира от „Хелиос Глобал“ и уверява директора на HSUS Уейн Пасел, че „актуалният документ от 2009 г. не съдържа нито една от обидните препратки към Хуманното общество и Фонда за животните“.
Нещо подобно се случи във Великобритания съвсем наскоро, през януари 2020 г., когато в-к „Гардиан“ публикува полицейски документи за борба с тероризма, които изреждат ненасилнически групи от рода на „Грийнпийс“, ПЕТА, Extinction Rebellion [„Бунт срещу измирането на видовете“], Animal Aid [„Помощ за животните“], Sea Shepherd [„Морски пастир“], Stop the Badger Cull [„Спрете избиването на язовци“] и Stop the War [„Спрете войната“], за да илюстрират опасността от радикализацията, „наедно с крайнодесни екстремисти и джихадисти“. Всички тези групи запротестираха шумно и полицията се забърза да оправи пиар скандала, като в един от случаите оттегли документ заради това, че е включвал Extinction Rebellion. Изтеклата секретна информация може да има ефект върху реалния свят и да позволи на хората да държат правителствата си отговорни.
Затова е крайно необходимо да се защитят Джулиан Асандж и „Уикилийкс“. Организацията на Асандж бе пионер, но в днешно време анонимното подаване на поверителни документи чрез дигитални кутии и международните медийни партньорства са норма (един пример са „Панамските документи“). Самите „Уикилийкс“ продължават да публикуват въпреки несгодите. Този тип журналистика не трябва да бъде смачкан.
Можете да помогнете, като подпишете петиции, изпратите имейли до различни власти с няколко кликвания, качите снимка за солидарност и се включите в протест, ако има такъв във вашия град. На този уебсайт е поместен „неизчерпателен списък на многото акции, които се случиха, случват се и ще се случват в защита на свободата на печата, „Уикилийкс“ и Джулиан Асандж“. Делото за екстрадиция започва на 24 февруари.
Можете също така да дарите на „Уикилийкс“ и на Courage Foundation или да проявите творчество и да помогнете по какъвто друг начин искате.
Прочетете повече:
-
„Убийствена система се създава пред очите ни“, Republik, 31.01.2020 г.
https://www.republik.ch/2020/01/31/nils-melzer-about-wikileaks-founder-julian-assange – английски
https://www.republik.ch/2020/01/31/nils-melzer-spricht-ueber-wikileaks-gruender-julian-assange – немски
(Интервю с Нилс Мелцер, специален докладчик на ООН за изтезанията, което описва изключително ясно политическото преследване на Асандж, в това число и шведската афера. Статията използва някои документи, с които се е сдобила италианската журналистка Стефания Маурици чрез съдебна битка по Закона за достъп до обществена информация – битка, която тя отчасти финансира със собствените си пари.)
-
„Спрете изтезанието и медицинската небрежност спрямо Джулиан Асандж“ – писмо, публикувано в престижния медицински журнал The Lancet от името на 117 лекари, 17.02.2020 г.
Един от източниците на писмото на лекарите е този разказ на очевидец: „Асанж в съда“ (превод на български).
….………………….…………………….……………….…….………….……..…………………
ОЩЕ ЗА ОПИТИТЕ ДА СЕ ЗАПУШИ УСТАТА НА ДЖУЛИАН АСАНДЖ
За да се изсмуче животецът на смислената съпротива, законите и психологическите похвати са превърнати в оръжие. Ето какво сполита лично Асандж: задържан нелегално години наред заради скалъпени сексуални подозрения (лоша услуга на жертвите на истинско изнасилване), включително седем години в еквадорското посолство в Лондон без достъп до слънчева светлина, чист въздух и адекватни здравни грижи, което води до рязко влошаване на умственото и физическото му състояние; изолиран де факто в условия на строг тъмничен затвор в посолството през голяма част от 2018 г.; наблюдаван непрекъснато, като дори срещите му с лекари и адвокати са шпионирани – и нарастваща планина от доказателства сочи, че зад това стои ЦРУ; правителството на Ленин Морено отнема убежището му и предава вещите и бележките му на САЩ, а Асандж е извлечен навън и арестуван от лондонската полиция; получава безумно непропорционална присъда само за неспазване на условията по гаранцията; делото му се ръководи от съдийка с ясен конфликт на интереси, която така и не намира за нужно да си направи самоотвод; обвинен е в шпионаж за журналистическа дейност (и въпреки че САЩ подават искането за екстрадиция в ден първи от ареста, медиите така и не се извиняват, че са го дамгосали като параноичен или като беглец от закона, заврял се в посолството, за да се укрие от „обвинения“ в изнасилване в Швеция); държан в изолация за по 21 до 23 часа на ден в продължение на 8 – 9 месеца в така нареченото медицинско крило на „Белмарш“ – докато не го преместват оттам с помощта на другарите му по съдба от затвора… Списъкът е дълъг.
Ако го екстрадират, Асандж няма да се изправи пред нормален съд като онзи, който миналата година напълно отхвърли гражданското дело, заведено от Националния комитет на Демократическата партия срещу „Уикилийкс“ и други лица за предполагаемо хакнатите имейли по време на президентската кампания през 2016 г. Не, оркестърът, пред който ще трябва да се изправи, ще му свири реквием, тъй като Асандж ще бъде поставен под драконовските „специални административни мерки“ и съден в Александрия, Вирджиния, където никой подсъдим по дело, свързано с националната сигурност никога не го е печелил.
Само ООН винаги е подкрепяла Джулиан Асандж, но тя бива игнорирана от същите тези държави, които някога са положили основите на международното право в областта на човешките права. Когато Работната група по произволното задържане формално се произнесе през 2015 г., че Асандж е произволно задържан от Великобритания и Швеция, Обединеното кралство се присмя на експертите от РГПЗ, наричайки ги „лаици“ и отказа да го пусне да си върви. Обжалва решението на ООН, изгуби и въпреки това нищо не се промени за човека. През 2019 г. Специалният докладчик на ООН за изтезанията Нилс Мелцер установи, че Асандж показва всички симптоми, типични за жертва на психологическо изтезаване, и призова той да бъде освободен и да му се изплатят компенсации, тъй като е претърпял груби нарушения на правото му на справедлив процес на всеки етап във всяка една юрисдикция. Отговорите (ако има такива) на виновните страни могат да се видят на сайта на SRTorture/Communication search.
Пред по-авторитетните личности, осмелили се да защитават Асандж, също се издигат пречки. Заради почтеността на Нилс Мелцер и абсолютната му отдаденост на една жертва на мъчения, британските власти са се опитали да саботират кариерата му в офисите на ООН в Женева и в Университета в Глазгоу. Целят се високо, но освен това се целят и по-ниско. Неуморимата персона „Филип Крос“, шетаща по страниците на антивоенните гласове в „Уикипедия“, нанася няколко „маловажни поправки“ в статията за Мелцер броени дни след като Мелцер се изказва за разкритията си по случая Асандж. Думата „експерт“ е променена на „академик“, а фразата „е автор на наградени и преведени на много езици книги“ се е превърнала в „е написал няколко книги“.
На 4 февруари 2020 г. Мелцер и други щяха да дебатират по казуса на Асандж в Чатъм Хаус – Кралския институт за международни отношения – но мястото анулира резервацията в последната минута, въпреки че има направен депозит. (Девет дни по-късно Чатъм Хаус става домакин на събитие, посветено на свободата на медиите с Амал Клуни и изглежда, че издателят, затворен в килия на десетина километра оттам не е бил споменат.) Известният испански (бивш) съдия Балтазар Гарсон е бил следен до дома си и изритан от Мисията за подпомагане на мирния процес в Колумбия, където е бил съветник, веднага след като става про боно адвокат на Джулиан Асандж (това се прави по заповед на американския посланик в Организацията на американските държави). (в 33-та мин./44-та мин.) В смехотворна презентация и обмяна на имейли между фирми за киберсигурност от края на 2010 г. се предлага да бъде взет на мушката журналистът Глен Грийнуолд с цел отслабване на „Уикилийкс“ чрез тактиката „разделяй и владей“. През годините различни активисти за дигитални права, свързани с „Уикилийкс“ или Асандж, са били задържани, а устройствата им – конфискувани. Процесът за екстрадиция в САЩ ще се състои всеки момент и обществената подкрепа е жизненоважна, но „Туитър“ беше „затъмнил“ акаунта на „Уикилийкс“, отделно администраторите не можеха да си влязат в него повече от седмица. Колкото до семейството на Асандж и колегите му в „Уикилийкс“ (Кристин Храфнсон, Сара Харисън, Джоузеф Фарел) – можем само да си представим на какъв тормоз и заплахи за съдебна разправа са били подложени. Дори доброволецът, който прави графики и банери, бе уведомен, че „Гугъл“ е предал данните му на щатското правосъдно министерство!
Личи си, че големите организации за човешки права също са подложени на политически натиск. Имам известни впечатления от първа ръка за това. Писах до британския клон на „Амнести Интернешънъл“ за Джулиан Асандж и Челси Манинг и получих стандартен отговор (Мелцер неотдавна предизвика АИ Великобритания в „Туитър“ заради неетичния начин, по който публично са изключили Асандж от категорията „затворник по съвест“), който обаче съдържаше следното важно изявление:
Известни са ни опасенията за здравето на г-н Асандж и британските власти трябва да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят на г-н Асандж достъп до медицинските грижи, от които може да има нужда. Държавите са задължени да осигуряват на лишените от свобода същите стандарти на здравеопазване като тези, които са на разположение на населението. Когато лишено от свобода лице се нуждае от спешно медицинско обслужване, което не може да бъде подсигурено в затвора, то трябва да бъде преместено в специализирани институции или външни болници. „Амнести Интернешънъл“ призовава британските власти да спазват тези стандарти и да осигурят на г-н Асандж достъп до квалифициран екип, който да се ползва с пълна клинична независимост и да има необходимите експертни умения.
Това беше на 10 януари 2020 г. По-късно открих, че и други хора са получили същия отговор през януари. Зачаках. Групата „Доктори за Асандж“ от месеци настояваше за достъп до независими лекари, а ето че „Амнести Интернешънъл“ сякаш бе съгласна с тях – но дали някой (от когото зависи нещо) знаеше за това? Нямаше такива признаци. Минаха две седмици и писах отново, умолявайки ги просто да излязат с публично становище, щом вече го имат като готов текст, така че британските власти да могат реално да ги чуят. Така и не получих отговор. Представих си какво би било някои от НПО-тата, с които съм запозната, например Eyes on Animals, да ми изпратят имейл, за да кажат, че „призовават“ страните-членки на ЕС да забранят износа на живи животни към Турция – като изключим факта, че аз не работя за държавен орган от страна-членка на ЕС, точно както не съм и „британските власти“. Аз съм обикновен човек. А те не са „призовали“ никой, който има някакви правомощия. Никога не съм виждала нещо подобно. Може би „Амнести“ е работела зад кулисите, но предпочитам да остана скептична, отколкото да съм наивна.
Тези, които дърпат конците, може да имат купища пари от данъкоплатците в бездънните си бюджети за национална сигурност, но действията им говорят сами за себе си: наистина са жалки. Въпреки десетилетие на пропаганда (3) (с клевети, повтаряни до втръсване дори от иначе уж прогресивните издания като „Гардиан“), опити за сплашване, отнемане на трибуната и медийно мълчание, хората започват да осъзнават какво се случва. Петиция с почти 300 000 подписа беше внесена в австралийския парламент.„Репортери без граници“ току-що лансираха собствена петиция, която набира сила. Същото направи и „Амнести Интернешънъл“ – най-накрая. Организират се малки протести от Мелбърн и Сеул до Мексико Сити и Ню Йорк. Много от френските „жълти жилетки“ съчувстват на Асандж и пътуват всеки месец до Лондон, за да го подкрепят. В Австралия беше сформирана междупартийната група „Да доведем Джулиан Асандж у дома“. Сто и трийсет бележити личности в Германия призоваха за освобождаването на основателя на „Уикилийкс“ – сред тях австрийската носителка на Нобелова награда за литература Елфриде Йелинек и българо-германският писател Илия Троянов. Международната федерация на журналистите стои твърдо зад Асандж, a междувременно близо 1300 журналисти от 99 страни са се подписали лично в негова защита. Клеър Дейли – ирландската евродепутатка с железни принципи (тя се изправи срещу главния прокурор Иван Гешев в Европарламента, задавала е въпроси за съдбата на ирландските хрътки в Испания и пр.) – ще наблюдава делото за екстрадиция заедно с трийсетина нейни колеги от континента. Миналия месец Парламентарната асамблея на Съвета на Европа призова единодушно да се прекрати съдебното преследване на Асандж и той да бъде пуснат на свобода. Комисарят за човешки права Дуня Миятович също се възпротиви на екстрадицията „с оглед както на последствията за свободата на печата, така и на сериозните опасения за отношението, на което Джулиан Асандж би бил подложен в Съединените щати“. А в съботата преди началото на процеса в Лондон се проведе голям митинг с искане австралиецът да не бъде предаден – „само през трупа ни“, обяви Роджър Уотърс от „Пинк Флойд“.
Ще дръзне ли Британия да бъде „велика“ и да избере правилното пред лесното, както би казал нашият обичан британски литературен герой Албус Дъмбълдор?
ДОБАВЕНО на 14 март 2020 г.
На 11 март Челси Манинг направи опит за самоубийство в затвора. На 12 март съдията разпусна 10-годишното голямо жури срещу “Уикилийкс” и я освободи. Отказа да анулира глобите ѝ, които възлизат на $256 000, но те са на път да бъдат изцяло покрити от нейните поддръжници, които даряват в страничката ѝ в Go Fund Me с поразителна скорост. (Държавите имат тази необикновена склонност, да изнудват за пари гражданите, вярващи в прозрачността. През 2012 г. Великобритания събра £180 000, дадени като гаранция от поддръжниците на Джулиан Асандж, когато той поиска политическо убежище в еквадорското посолство – и въпреки това го осъди на 50 седмици през 2019 г. за “нарушаването на гаранцията” при все факта, че Европейската заповед за арест, по силата на която той беше задържан навремето, отдавна беше оттеглена. И пак през 2019 г. федерален съдия в САЩ разреши на американското правителство да прибере печалбите, които разобличителят от Агенцията за национална сигурност Едуард Сноудън ще изкара от продажбите на мемоара си “Лично досие”.)
От 24 до 27 февруари първата част от делото за екстрадиция на Асандж се състоя в съдебната зала, прикрепена към затвора “Белмарш”. За тези като мен, които го следяха на живо, думи като “кафкианско”, “фарс” и “показен процес” са твърде слаби, твърде изхабени, за да предадат дълбоко смущаващата драма, която се разгърна. Мейнстрийм медиите до голяма степен запазиха мълчание, но Крейг Мъри написа поредица от репортажи за случилото се, която обезателно трябва да се прочете: 1, 2, 3, 4, 5. Втората част на делото ще започне на 18 май и ще продължи около три седмици (освен ако коронавирусът не обърка плановете). Колкото и да са силни доводите на защитата – а те са безкрайно по-силни от това, което има да предложи обвинението – присъдата на съдия Барейцър изглежда ясна. Дали 48-годишният, но изтощен и измъчван Асандж ще оцелее, за да обжалва успешно на по-висша инстанция, е много по-неясно.
….………………….…………………….……………….…….………….……..…………………
Бележки под линия:
(1)
„[М]орските пехотинци на САЩ не донасят запаси от „Раборал“ – устната противобясна ваксина за имунизиране на животни, които не могат да бъдат уловени за инжекции, нито дори конвенционални противобясни ваксини и ноу-хау за контрол на животните. Това, което донасят, подменяйки бойните си оръжия, са пушки за стрелба по кучета и котки, като така демонстрират подхода, заради който преди петдесет години провинциалният Юг остана последното място в Щатите с ендемичен кучешки бяс, дълго след като ваксините го бяха елиминирали на другите места.“
– Мерит Клифтън за масовото клане на кучета и котки във Фалуджа – “Dog soldiers,” Animal People, December 2004, Volume XIII, #10, p. 6.
(2)
„От около 650-те американски военни кучета, изпратени на фронта в Ирак и Афганистан, повече от 5 процента се считат от военните за страдащи от кучешко ПТСР. Д-р Уолтър Бургхарт, пенсиониран полковник от военновъздушните сили и настоящ началник на отделението за поведенческа медицина в болницата за военни работни кучета в Сан Антонио, Тексас, вярва, че разстройството засяга много кучета, преживели стрелби, експлозии и насилие в хода на сраженията. Подобно на войниците-хора, не всички от тези изглежда травматизирани кучета имат еднакви симптоми, но много от тях показват един или друг вид свръхбдителност и драстични промени в поведението и личността, като стават по-склонни да хапят например или пък по-плахи и лесно стряскащи се, отколкото преди да заминат на фронта. Тези кучета понякога избягват сгради, в които преди са влизали без колебание, отказват да душат коли на пропускателните пунктове или се отдръпват при приближаването на мъже в чуждестранни униформи.“
– Animal Madness: How Anxious Dogs, Compulsive Parrots, and Elephants in Recovery Help Us Understand Ourselves by Laurel Braitman, Simon and Schuster, 2014, p. 51.
(3)
Можем да очакваме много новинарски манипулации в идните седмици. На 19 февруари, по време на административно съдебно заседание, защитата на Асандж хвърли бомба, че Тръмп бил предложил да помилва Асандж, ако последният се съгласи да каже (да докаже може би?), че Русия не е източникът на изтеклите имейли на Националния комитет на Демократическата партия по време на президентската кампания през 2016 г. Доста очевидно е, че адвокатите възнамеряват да използват това като довод, че делото е политическо и следователно екстрадицията на клиента им е недопустима според двустранното споразумение между Великобритания и САЩ. Ала докато някои от репортажите по темата бяха добросъвестни, заглавието във в-к „Индипендънт“ беше: „Тръмп предложил да помилва Асандж, ако прикрие руската намеса в американските избори, чу съдът“, което превръща цялата работа в нова странна издънка на теориите за заговор между Тръмп и Русия и внушава, че Асандж е излъгал, за да си спаси кожата. Всъщност по времето, когато основателят на „Уикилийкс“ се среща с Дейна Рорабакър – конгресменът, който според твърдението е отправил това предложение – през август 2017 г. , обществеността вече е чула от самия Асандж, и то не един път, че източникът му не е руското правителство.
Впрочем добре е да се има предвид, че възгледите на Джулиан Асандж по спорни теми като Кремъл обикновено са много по-нюансирани и интелигентни, отколкото изглежда от разни откъслечни реплики, въпреки твърдоглавия му отказ да казва нещата, които хората може би се надяват, че ще каже.
Корекция: В по-ранен вариант на тази статия се твърдеше, че Челси Манинг е била помилвана от президента Барак Обама. Всъщност той не я е помилвал, а само е намалил присъдата ѝ, освобождавайки я предсрочно.
Insight Hound 